"В отвъдната стая не гореше нощна лампа, а пък беше съвсем светло. Месецът блестеше през прозореца точно в средата на пода и в стаята беше светло като ден. Всички зюмбюли и лалета стояха на пода в две дълги редици, по прозорците не бе останало нито едно цвете, там се виждаха само празни саксии. Цветята танцуваха чудно хубаво по земята и се държаха едно друго за дългите си зелени стъбла. На пианото седеше един голям жълт нарцис, който Ида беше видяла през лятото. Тя помнеше и досега още как студентът каза тогава: „Ах, колко много прилича на госпожица Лина!“. Тогава всички му се смяха, но сега и на самата Ида се стори, че дългото жълто цвете прилича наистина на госпожицата. Нарцисът правеше същите движения при свиренето: ту навеждаше усмихнатото си жълто лице на една страна, ту на друга и при това поклащаше главата си в такта на чудната музика. Никой не забелязваше малката Ида."
Ханс Кристиан Андерсен
"There was no night-lamp burning, but still it was quite light: the moon shone through the window into the middle of the floor; it was almost like day. All the hyacinths and tulips stood in two long rows in the room; there were none at all left at the window—there stood the empty flower-pots. On the floor all the flowers were dancing very gracefully round each other, making perfect turns, and holding each other by the long green leaves as they swung round. But at the piano sat a great yellow lily, which little Ida had certainly seen in summer; for she remembered how the Student had said, “How like that one is to Miss Lina.” Then he had been laughed at by all; but now it seemed really to little Ida as if the long, yellow flower looked like the young lady; and it had just her manners in playing—sometimes bending its long, yellow face to one side, sometimes to the other, and nodding in tune to the charming music! No one noticed little Ida."
Hans Christian Andersen
