Напоследък ми се струпа доста работа. За капак и Наско пипна онзи, тридневния "пикантен" вирус и свободното ми време направо се изпари. Аз обаче съм такава, че като имам някаква идея в главата си, тя непрестанно ме човърка, мъчи и гъделичка, и така докато не започна да действам :) Тази седмица се случи същото.
Идеята тръгна от завръщането на приятели в Америка и носталгията им по българското. Всяко тяхно пътуване е свързано с дълги полети, прикачвания и редица неудобства. Сетих се за летящата къщичка на господин Фредриксън от филмчето "В небето" (ако някой не го е гледал, да знае, че много е пропуснал). И колко прекрасно би било, ако човек можеше да лети с дома си навсякъде... Така разсъждавайки дали домът е там, където е сърцето ти, или където е креватът ти, започнах да правя ето тази картичка. На ден по лъжичка :)
Lately I had a lot of work. At the top Nasko got sick and my free-time was out. But I am one that if I have an idea in my head, I tinker with it constantly, trying and tickling, and so until I begin to work:) This happened the same week.The idea started from the return of friends in America and their nostalgia for the Bulgarian. Each trip is related to long flight, airport connections and a number of inconveniences. I thought about the flying house of Mr. Fredricson from the movie "Up" (if anyone seen it, knowing that many failed). And how wonderful it would be if you could fly home everywhere ... That debate whether the home is where your heart is or where your bed, I started making this card here. Spoon a day:)
Най- напред нарисувах къщичката (като от детските книжки), а след това "напуках" мазилката й.
First I drew the house (as one from children's books), then "cracked" her plaster.
Подготвих един по един и останалите елементи, събрах ги и оформих картичката. Накрая разроших облаците и... готово!
Prepared one by one the other elements, gathered them together and formed the card. Finally tumbled the clouds in. .. voila!
